Забележителности - govedartsi.com

Facebook
село Говедарци
Към съдържанието
Спорт и туризъм

Ловната хижа на цар Фердинанд в Овнарско

След като изгражда Царска Бистрица в Чамкория, през 1910 г. Фердинанд си строи малка ловна хижа над Говедарци, в местността Овнарско. Надморската й височина е 1550 м. Заобиколена е от вековни иглолистни гори. Там е било свърталището на плахите сърни, дивите петли и кози и глухарите.  По нареждане на царя хора от местните села просичат гората и дълбаят път в каменистите склонове по билата на върховете, известен като Кайзеровият път, който трябвало да стига до Рилския манастир.  В тази хижа Фердинанд водел избрани свои гости на ловни излети, а сам обичал уединението и тишината сред боровете. След 9-ти септември 1944 г. хижата се използва за почивна станция, но днес са останали само основите и чешмата с лъвската глава.


Родната къщата на Людмила Живкова

От 22 август 1940 г. до 11 юли 1944 г. д-р Мара Малеева, съпруга на бившия първи човек в България Тодор Живков, е разпределена за лекарка в Говедарци. Къщата, където са  живели д-р Мара Малеева и Тодор Живков е била музей. На 7 април 1975 г. се поставя паметна плоча, а през 1986 г. сградата се реставрира и става музей за дейността и делото на д-р Малеева. В експозицията са показани документи и снимки, свързани с работата й като лекар в Говедарци. Тук е родена дъщерята на Живкови – Людмила на 26 юли 1942 г. Тук е минало и детството й.  В момента къщата е в ремонт.

Манастир " Света Троица" Аязмото

Манастирът „Света Троица“ е построен край брега на Черни Искър и се намира в северния край на село Говедарци. Той представлява комплекс от малка църква с камбанария и няколко постройки около нея. Изграден е около естествен язовир, наречен Аязмото.
През 1857 г. е имало много голямо наводнение, което донася по течението 3 кръста. Един от тях е пренесен на гръб от монахиня Теодора, която сънувала, че трябвало да го изнесе на върха на баир, да направи параклис и да го нарече пророк Свети Илия . При оттеглянето на водата от наводнението кръстовете попаднали до черквата и на самото място започнало да извира вода. Счита се, че свещените кръстове са от Рилския манастир. При поредното подпалване монаси ги изнасят тайно и ги укриват в дерето при извора на Искър, а наводнението ги отнася до Аязмото. Според поверията светената вода от този извор е лековита за очи и безплодие. Преди години дори болни са нощували в стаите и в двора на черквицата за здраве В тези стаи през 1920 г. се е помещавало килийното училище на Доспей махала. А на Йордановден в извора на Аязмото се е хвърлял кръстът. На празника „Петдесетница (Св.Троица) пък ставал събор, на който идвали от цялата околия – дори от Сапарева баня и Дупница. Днес манастирът е периодично действащ.
Манастир „Св. Георги Победоносец“

Манастирът „Св. Георги Победоносец” е разположен на 1,5 км южно от с. Говедарци. Според  предания мястото е било свързано с извършване на християнски обреди.
След падането на Втората българска държава под турско робство, в началото на XV век Рилският манастир е бил изгорен и разрушен от поробителите, а говедарите, заедно с манастирските стада, са принудени да търсят другаде убежище. Те намират разрушен прием и се настаняват с. Българино, днешното Говедарци. За благодарност, говедарите построяват манастирчето Св. „Георги Победоносец” с малка черквичка.
Преданията говорят, че на нейната източна страна е имало от по – стари времена каменен кръст с различни надписи. Приема се, че това място е било оброчище, на което селяните от Българино са празнували Гергьовден и правили курбан. Тази традиция е запазена и до наши дни.
През периода на турското робство черквата Св. „Георги Победоносец” е била също опожарена от турците. Възстановена е в средата на XIX век със средства на легендарния хайдутин самоковеца – Чакър войвода. По негово искане в местността Мечкарица е било построено и параклисчето „ Св. Мина” .
През 1941г. монахиня Теофания от Варна до старите основи на манастирчето построява параклисче, което поддържа заедно с манастирското дворче. Първоначално дворчето е било оградено с дървена ограда. През 1942 – 1943г. е изградена каменна ограда. През 1987г. по старите основи църковното настоятелство в с. Говедарци построява нова черква на манастирчето „ Св. Георги Победоносец”. При строителството в основите на олтара в камък е открит стар каменен кръст с надписи, неразчетени засега, който е съхранен към олтара.

Резбарската част от иконостаса е изработена от Георги Джамбазки, а иконите са изографисани от художничка от гр. София.

Шишманово кале

Шишманово кале  се намира на пътя между  Говедарци и Самоков. Това е късноантична крепост, изградена върху по-ранно тракийско селище. Крепостните стени затварят три заравнени тераси с площ около 25 дка, като по предварителни данни са обособени следните структури: подградие – гъсто застроено с военни и обществени сгради, укрепено селище, разположено стъпаловидно по склона, и на върха е оформена цитадела. Датировката на крепостта към момента е в широките хронологически граници между кр. на III в. до кр. на VI в. Разрушена е в следствие на мощното аварско нашествие около 578 г.
Укрепеното селище (късноримски кастел) е било култово средище в епохата на ранното християнство. В крепостта е разкрита едно корабна църква от V в., а на съседното възвишение, извън крепостта, е съборната църква от VI в. На хълма е поставен кръст, символ на българската вяра. Мястото е почитано от населението като полесражение на последната битка на цар Иван Шишман с турците. Легендите го свързват със гроба му и с неговата хазна и корона, които са скрити наоколо.
Археологическите разкопки установиха, че мястото е обитавано от траките в късно желязната епоха, а през късната античност се явява стратегически пункт за наблюдение и охрана на развиващата се антична металургия и военните и търговски пътища.
Обектът е проучван от 2004 г. до 2009 г. с финансиране от община Самоков. Открити са до момента  две раннохристиянски църкви, порта и допълнителен вход в крепостната стена, както и няколко сгради. Продължават процедурите за обявяването му за паметник на културата с национално значение.
За сайта
Съдържанието в този сайт е обект на Закона за авторско право.  Създатели – Диана Кънчева и Георги Кацарски. Текстовете и снимките са от архива на читалището в Говедарци, Исторически музей  Самоков, личен архив на жители на Говедарци и авторски текстове и снимки.
Посетете фейсбук страницата
Назад към съдържанието