История и легенди
Говедарци през вековете
Първите писмени сведения за селото се съдържат в хрисовула на цар Иван Шишман, издаден на 21 септември 1378 г., с който той щедро дарява земи и имоти на Рилския манастир. Сред изредените имоти е и Българино, както е старото име на Говедарци.
На мястото на сегашното Говедарци по време на Римската империя около горните притоци на Искровете - Прави Искър, Преките реки, р. Лопушница, р. Лъкатица, е имало рударски селища за добив на железни руди и желязо.
Според преданието това е най-голямото село в Искровете и е основано по време на византийската власт в България. При едно от нападенията над Рилския манастир десетина семейства успели да се скрият с добитъка в околностите. По пътя загубили част от говедата и дни и нощи се лутали из дълбоките рилски гори, докато най-после ги открили на изворите на река Черни Искър. Половината от тях останали там и се заселили трайно. Останалите семейства си харесали котловината по десния бряг на реката, близо до трите извора с бълбукаща изворна вода и там построили колибите си. Така те полагат основите на селото.
Трите извора са превърнати в чешми и носят имената Джамбазката, Ашковата и Ботовата – на имената на родовете, които живеели край тях.
През годините жителите на селото се занимават с животновъдство, малко земеделие и дърводобив. Имало още и дервентаджии (пазители на пътищата), коруджии (пазачи на горите от пожари и изсичане), въглищари, кираджии (колари).
По време на турските набези селото е обект на много кражби и насилие. Но впечатлаващ факт е, че нито един турчин не се заселва да живее в него. Старите жители казват гордо, че „тук кадъна не е раждала“.
Някои говедарчани, като Николай Бързанов и Сокол Мазганов просперирали в търговията с добитък и дори имали пазар чак в Цариград и Венеция.
Говедарчани си построили църква една година преди Гюлханския хатишериф, с който султан Абдул Меджид обявяването равноправие на религиите в Турската империя. През 1838 г. по инициатива на селските първенци за Цариград заминала делегация, която измолила разрешение за построяването на черква и параклис в Говедарци. Веднага след завръщането й започнал строежът на църквата „Св.Никола“ на най-високото място в селото. В двора направили параклис с две стаи за килийно училище. Будните говедарчани пращали децата си да учат буквар, псалтир, наустница, светче, пишели с пръсти в пясък.
През 1868 г. даскал Христо Мазганов, който учил при Неофит Рилски, въвежда в Говедарци взаимноучителната метода и преподавал на говорим български език четене, аритметика, география, история.
През 1874 г. говедарчани изграждат и училище – със собствени средства и труд за един месец вдигат стабилна сграда.
Според спомени на съвременници лично Васил Левски основал революционен комитет в Говедарци. На 25 май 1871 г. от Рилския манастир Левски минал планината и пренощувал в параклисчето при черквата и училището.
Селото е дало и четирима опълченци в Руско-турската освободителна война, които са загинали в боевете при Стара Загора и Шипка.
Говедарци е освободен от турско робство от войските на генерал Велиминов на 30 декември 1877 г. и жителите му с вълнение посрещнали свободата и новия живот.
Мнозина говедарчани се включили пряко в Освободителните борби за Македония и Тракия. Лично Гоце Делчев е идвал няколко пъти в селото и е създал таен революционен комитет и чета. Тя си имала знаме и печат.
По време на Балканската война неколцина говедарчани се сражават в състава на 7-ма Рилска дивизия и достигат през Солун до Деде агач, Серес, Драма и Булаир. В Балканската и Междусъюзническата война Говедарци и Доспей махала дават 29 жертви, 34-ма пък загиват в Първата световна война. Имената им са увековечени на паметна плоча в двора на църквата.
Говедарци е любимо място за лов и на царската фамилия. Фердинанд дори си изгражда ловна хижа над селото в местността Овнарско. Това е първото село в България, обявено за национален курорт от Цар Борис III.
В периода 1941-1944 г. в селото се създава силна комунистическа партийна организация под прякото наблюдение и ръководство на Тодор Живков, който живее в Говедарци. От 22 август 1940 г. до 11 юли 1944 г. съпругата му д-р Мара Малеева е разпределена за лекарка в селото. Тя изнася здравни сказки, всеотдайно се грижи за здравето на хората и печели уважението им. В Говедарци се ражда и дъщерята на Живкови – Людмила. По това време Тодор Живков е председател на ЦК на ОК на партията.
Тук Живков реализира на практика и любовта си към театъра. Той лично подбира пиесите, привлича млади артисти в трупата на Говедарци, но и лично играе в две от представленията – във „Вражалец“ и в „Страхил страшен хайдутин“.
В годините след 1989 г. селото се развива като туристически център с десетките си хотели, къщи за гости и почивни станции. Близостта със ски-център Мальовица и малката писта над Говедарци привличат много любители на планината и зимния спорт.
Стария център с празнично хоро - 1936 г.
ЛЕГЕНДИ
За Мальовица
Според легендата гордо извисяващият се връх Мальовица е кръстен на Мальо войвода. Голяма част от живота си той прекарал в едно от близките села край Искъра като овчар. Щом чуели песента на кавала му, всички се спирали като омагьосани от мелодията.
Мальо се влюбил в най-хубавата мома в района – Босилка и й предложил да му стане жена. Тя помолила любимия си сватбата да е през есента, когато той приключи с овчарлъка и се върне в селото.
Когато настъпила есента, младежът спазил обещанието си, но не намерил любимата си. Почнал да разпитва хората. Те му разказали, че Емин паша дошъл в селото и щом зърнал Босилка, веднага я пожелал за жена. Разгневен, Мальо се върнал в планината, но вече като хайдутин, за да отмъсти на Емин паша.
Един ден при Мальо дошъл негов другар - Спас. Той му казал, че Босилка е в беда и трябва да я спасят. По пътя обаче Спас нарочно се забавил на един кладенец, а пушка пронизала гърдите на Мальо. Той със сетни сили затичал към Меча поляна, където паднал безжизнен. Погледът му бил насочен към издигащия се над него връх. В негова чест хората го нарекли Мальовица.
За връх Мечит
Двама братя боляри владеели много имоти в Рила и живеели в крепостта Градището над Говедарци. По-големият - Мечо, бил наречен така заради грамадния си ръст, носел калпак и дрехи от меча кожа. При нападението на османлиите двамата братя повели дружина от 200 души, която се присъединила към войските на Шишман. Братята се сражавали геройски, но въпреки това загинали. Говедарчани не ги забравили и нарекли върховете Голям (2568 м)и Малък (2535 м) Мечит на тяхно име.
За Чакър войвода
Чакър войвода също е легендарен хайдутин в района на Самоковско. Той е възпят от народа в песни и предания.Христо Чакър войвода е хайдутувал от 1848 г. до лятото на 1855 г., когато предателска ръка го убила. Той наказвал всяко беззаконие, изнудване и подигравка с българската вяра и въздавал справедливост. Благодарение на смелостта му паднала и ангарията в околията.
Сега живописната Чакърова поляна над Говедарци носи неговото име.
За Иван Шишман
Много легенди свързват местата край Говедарци с последния български цар Иван Шишман. Според една от тях той бил посечен в месността Цареви кладенци и кръвта му бликнала от седем рани. Там, където бил ранен, избликнали седем извора.
Според друго предание Иван Шишман бил застигнат от врага в крепостта на болярина си Досю – между пътя Самоков - Говедарци. През подземие царят и войните му се изтеглили от там и хванали пътеката по левия бряг на Лъкатица, по рида в местността Сухарево, който и днес носи името Царев рид. Искали да ударят османците в тила в Самоковското поле, но ги застигнала жестока виелица и буря и мнозина загинали. Според легендата османците убили Цар Иван Шишман и го погребали. Сега мястото носи името Шишманово кале.
За иманярите
Легенди разказват за много заровени иманета на хайдути в горите край Говедарци. По време на борбите за освобождението на Македония Говедарци било един от пунктовете, където се прехвърляли народните бойци. След акциите в Македония четите се връщали и си отпочивали тук. Преди заминаването касиерите оставяли събраните за делото пари и други ценни неща заровени в делви и гърнета в земята. За да ги бележат, дълбаели знак върху камък или дърво. Най-често това била змия, чиято глава показвала накъде са заровени парите.
Други знаци били рисунка на волове или на няколко халки на синджир, като най-голямата определяла посоката на парите.
Заради многобройните грабежи селяните също заравяли имането си в медни или глинени съдове, заровени в земята. И до днес районът край Говедарци е обект на иманярски набези, които търсят заровените съкровища.